Национални есенни изложби пловдив
|
"Един от най-характерните и устойчиви форуми на съвременното българско изкуство са традиционните есенни изложби в Стария Пловдив. Те никога не са имали ясен статут и винаги са били обект на дискусия, доволство и недоволство, но са оцелявали във времето и са привличали завидна публика."
– Красимир Линков |
1967 г.
Началото на Национални есенни изложби е поставено на 17 декември 1967 г. На тази дата в дома на Атанас Кръстев, възрожденската къща на ул. „Д-р Чомаков“ № 5, е показана самостоятелна изложба от 33 акварела на Георги Божилов. Няколко години по-късно, през есента на 1970 г., се откриват няколко самостоятелни изложби в къщите и дворовете на Старинен Пловдив. В самото началото те са наричани Камерни изложби в Старият град, като в тези първи години са представяни предимно пловдивски автори. Бързо след това форумът се превръща във важно събитие за художествената сцената в България, а заедно с това се променя и неговото название на Национални есенни изложби. В средата на 70-те години, през 1976 г., в организирането на Изложбите за първи път се включва Съюза на българските художници.
|
80-те и 90-те
През 80-те години се прави първият опит за въвеждане на критерии и система в представянето на форума, а в края на десетилетието се въвежда и статут, чрез който се цели съхраняването оригиналността на проявата и регламентирането на техническите изисквания към представяните произведения. Художниците се задължават да показват нови творби, подготвени специално за изданието, в което участват. Регламентиран е начинът на селектиране на авторите, които да се избират в началото на годината, селекцията да се представя за обществени обсъждания, а в подбора на автори са включени и изкуствоведи. Заедно с това Общинския съвет на град Пловдив учредява награда „Пловдив“, за да се стимулират новите търсения и високи художествени постижения сред авторите. През годините този регламент непрекъснато се променя с цел да се открие правилния модел, чрез който Изложбите, макар и подчинени на дълга традиция, да не губят актуалността си. Така, от средата на 90-те се правят първите опити за въвеждане на кураторски принцип в тяхното представяне. За всяко едно издание са канени различни куратори – изкуствоведи и художници.
2000 г.
От 2000 г. кураторите на Национални есенни изложби се избират на конкурсен принцип. Първият осъществен проект по този начин е „Визия/Звук“, чийто куратор е Галина Лардева. В този проект участват Георги Божилов, Ангел Станев, Венцислав Занков, Ицко Мазнев, Камен Цветков, Кольо Мишев, Красимир Добрев, Моника Попова, Петър Кочевски, Станислав Памукчиев и Ясен Панов.
В следващите години куратори на Изложбите са Борис Данаилов, Вихра Григорова, Димитър Грозданов, Ели Станчева, Красимир Линков, Красимира и Сим Алексиеви, Моника Роменска, Пламена Димитрова-Рачева, Петър Змийчаров, Светла Москова. |
|
"И макар в основата на Есенните изложби да е заложена идеята за представяне на класическите видове изкуство, каквито са живописта, графиката и скулптурата, чрез индивидуални изложби в рамките на цялото, със сигурност биха се намерили различни подходи за разчупване на тази схема, тъй като днешният ден го изисква."
– Светла Петкова |
2013 г.
През последните години организацията и представянето на Национални есенни изложби Пловдив изцяло се реформира. От 2013 г. е назначен артистичен директор на форума, който да отговаря за техническото, организационното и художественото качество в представяните изложби. За тази позиция е избрана Галина Лардева, която стартира с проекта „Форсиране на избора“.
Като куратор и артистичен директор Галина Лардева е канила през годините Александър Петков, Дарина Пеева, Димитър Генчев, Елеонора Друмева, Зина Неделчева, Калия Калъчева, Лора Пармакова, Любомир Кръстев, Нина Русева, Стоян Дечев, Десислава Унгер, Десислава Костадинова, Емил Бачийски, Петър Минчев, Симеон Симеонов, Филип Попов, Константин Костов, Елена Яневска, Ирина Георгиева, Искра Благоева, Миглена Йончева-Николова, Кирил Чолаков, Йоханнес Артинян, Илко Николчев, Камен Старчев, Саркис Нерсесян, Трепка Петкова, Милена Цочкова, Ясен Панов, Милена Бочукова, Деян Енев, Евелина Петкова, Андрей Градечлиев, Иван Кюранов, Стела Василева, Яна Стойчева.
Като куратор и артистичен директор Галина Лардева е канила през годините Александър Петков, Дарина Пеева, Димитър Генчев, Елеонора Друмева, Зина Неделчева, Калия Калъчева, Лора Пармакова, Любомир Кръстев, Нина Русева, Стоян Дечев, Десислава Унгер, Десислава Костадинова, Емил Бачийски, Петър Минчев, Симеон Симеонов, Филип Попов, Константин Костов, Елена Яневска, Ирина Георгиева, Искра Благоева, Миглена Йончева-Николова, Кирил Чолаков, Йоханнес Артинян, Илко Николчев, Камен Старчев, Саркис Нерсесян, Трепка Петкова, Милена Цочкова, Ясен Панов, Милена Бочукова, Деян Енев, Евелина Петкова, Андрей Градечлиев, Иван Кюранов, Стела Василева, Яна Стойчева.